След един месец брутална война в Судан не се вижда край
Месец на конфликт в Судан, столицата му е пуста военна зона, докато ужасени семейства се скупчват в домовете си, докато престрелките бушуват по пустите, прашни улици навън.
В целия Хартум онези, които все още са живи, са затворени, надявайки се да избегнат заблудени куршуми и да понесат остър недостиг на храна и основни консумативи.
Има прекъсвания на електрозахранването, недостиг на ликвидност, комуникационни прекъсвания и бърза инфлация.
Петмилионният град на Нил отдавна е място на относителна стабилност и богатство, дори под десетилетия на санкции срещу бившия влиятелен президент Омар ал-Башир.
Сега тя се превърна в черупка от предишното си аз.
Овъглени самолети са на пистата, чуждите посолства са затворени, болници, банки, магазини и зърнени силози са претърсени от мародери.
Докато генералите се бият, онова, което остава от правителството, се оттегля в Порт Судан на 850 километра (528 мили), епицентърът на масовите евакуации на судански граждани и чужденци.
Боевете са убили повече от 750 души, според Armed Conflict Location & Event Data Project. Хиляди други бяха ранени и почти милион бяха разселени, с дълги кервани от бежанци, насочени към Египет, Етиопия, Чад и Южен Судан.
Цените на някои хранителни продукти са се учетворили, а бензинът сега се продава на цена двадесет пъти по-висока от предвоенната.
Многобройни споразумения за примирие бяха бързо договорени и нарушени, а надеждите са мрачни за край на боевете, които добавиха към страданието на 45 милиона души в една от най-бедните страни в света.
Алекс Рондос, бивш специален представител на ЕС за Африканския рог, каза, че и двете страни „нарушават примирието редовно, което показва чувство за безнаказаност, безпрецедентно дори по стандартите на Судан за граждански конфликт“.
– История на превратите –
Судан има дълга история на преврати, но надеждите се повишиха, след като масовите продемократични протести доведоха до свалянето на подкрепяния от ислямистите Башир през 2019 г., последван от колеблив преход към гражданско управление.
Тъй като Вашингтон и други чужди сили отмениха санкциите, Судан бавно се интегрира в международната общност, преди генералите да бъдат дерайлирани от друг преврат през 2021 г.
На 15 април напрежението около интегрирането на паравоенните в армията избухна във война между началника на армията Абдел Фатах ал-Бурхан и неговия бивш заместник Мохамед Хамдан Дагало, който ръководи паравоенните Сили за бърза поддръжка.
Въпреки всички куршуми, въздушни бомбардировки и противовъздушен огън оттогава, нито една от страните не успя да използва предимството на бойното поле.
Армията, която е подкрепена от Египет, има теоретично предимство под формата на въздушна мощ, докато Dagalo, според експерти, е подкрепена от Обединените арабски емирства и чуждестранни бойци. Той командва сили, израснали от прословутата милиция Джанджавид, обвинена в зверствата във войната в Дарфур, започнала преди две десетилетия.
Камерън Хъдсън от Центъра за стратегически и международни изследвания каза, че руската наемническа група Вагнер не се бие, но има “технически съветници” в Судан.
Засега директорът на Националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс каза на изслушване в Сената в началото на май: „И двете страни вярват, че могат да спечелят военно“.
Боевете изостриха хуманитарната криза в Судан, където всеки трети човек вече е зависим от хуманитарна помощ преди войната.
Оттогава хуманитарните агенции са претърсени и най-малко 18 хуманитарни работници са убити.
Организацията на обединените нации предупреди, че в рамките на шест месеца до 19 милиона души може да изпаднат в несигурност за храна.
– “Беден за по-дълго” –
От другата страна на Червено море, в саудитския град Джеда, пратеници от двете страни преговаряха.
До 11 май те бяха подписали обещание за спазване на хуманитарните принципи, включително защитата на цивилните, и по-общо, ангажимент за допускане на така необходимата хуманитарна помощ.
Но Али Вержи, изследовател на Судан в шведския Гьотеборгски университет, каза, че „при липсата на голяма промяна в начина на мислене на воюващите страни е трудно да се види изпълнението на ангажиментите на хартия“.
Судан има дълга история на конфликти, особено в западния регион на Дарфур, където от 2003 г. насам Башир въоръжи и отприщи Джанджавид, за да смаже бунт, целящ да сложи край на това, което според бунтовниците беше господството на властта и богатството в Судан от страна на арабските елити.
Организацията на обединените нации каза, че кампанията “Изгорена земя” може да е убила 300 000 души и да е разселила повече от 2,7 милиона в своя пик.
Според Министерството на здравеопазването по-голямата част от смъртните случаи по време на настоящите боеве са в Дарфур.
Министерството съобщи за 199 смъртни случая в Хартум, но каза, че най-малко 450 души са били убити до 10 май в Ел Генейна, столицата на щата Западен Дарфур, и околните райони.
„Казаха ни, че снайперисти все още са в района и стрелят по хора, които напускат домовете си“, каза изследователят на Human Rights Watch Мохамед Отман пред АФП.
С унищожаването на болниците, добави той, “има съобщения за хора, умиращи от наранявания, получени в първите дни на боевете”.
Лекари без граници казаха, че липсата на храна в лагерите за разселени лица в Дарфур означава, че „хората са преминали от три хранения на ден до само едно хранене“.
Верджи каза, че боевете в цялата страна са унищожили работилници и фабрики и са причинили “частична деиндустриализация в Судан”.
Това означава, че всеки бъдещ Судан ще бъде по-беден за много по-дълъг период.
bur / fz / it / lb
