100 дни след земетресенията децата на Турция все още страдат | Земетресение в Турция и Сирия

Сцените, на които бях свидетел след земетресението от 6 февруари в Турция, не приличаха на нищо, което бях виждал преди. Освен привидно безкрайните купчини от развалини, виковете на хора, понасящи неизброими загуби, и героичните усилия за търсене и спасяване, има едно нещо, което знам, че никога няма да мога да забравя от онези ранни дни и това е празният, замръзнал поглед по лицата на децата.

Докато хората копаеха останките от срутените си домове с надеждата да намерят близките си, не можех да не се чудя как някой, особено деца, може да се възстанови от такова опустошение.

И 100 дни по-късно децата все още се борят.

Възпитателите и училищен персонал в засегнатите райони казаха на Save the Children, че децата, неспособни да обработят чувствата си, показват повече агресия. Те ни казаха, че има увеличение на физическия и емоционален тормоз в приятелски групи и че някои деца, които не са критични към другите, се нараняват.

Междувременно семействата ни казват, че децата им все още уринират в леглата си през нощта. Това сравнително управляемо състояние – обикновено ранен признак на страдание, безпокойство или малтретиране при деца – се е превърнало в основен източник на страдание и срам за много семейства, тъй като те все още нямат лесен достъп до помещения, където могат да перат замърсени чаршафи.

Децата реагираха на тази безпрецедентна катастрофа и смущенията, които тя причини в живота им, по много различни начини. Например много деца с увреждания, които са успели да изразят себе си благодарение на постоянната подкрепа и образование, не са казали нито дума след земетресенията.

Баща Хасан*, баща в провинция Хатай, Южна Турция, наскоро разговаря с колеги за огромните земетресения, засегнали 12-годишния му син Али*. Той каза, че детето се страхува от обществени места, от самото и дори се страхува да ходи до тоалетната без родителите си.

Семейството на Хасан загуби дома си и много от роднините си в бедствието. Той разказа пред екипа ни със сълзи, че се бори с мъката и няколко пъти е удрял детето си.

Екипите на Save the Children’s MHPSS предоставят първа психологическа помощ на родители като Хасан, които прибягват до негативни механизми за справяне, и насочват тези, които се нуждаят от допълнителна подкрепа, към партньори, които предоставят безплатна психологическа помощ.

Родителите се опитват да се приспособят към новата реалност, но предизвикателствата, пред които са изправени, са плашещи. Мнозина се опитват да оцелеят в тесни, тесни условия с до 20 души в една палатка. Наличието на твърде малко пространство не само излага децата, особено момичетата, на физическо, психическо и емоционално насилие, но също така лишава семействата от така необходимото уединение.

Родителите и децата се нуждаят от достатъчно пространство, за да живеят достойно и да преживеят своята травма. Те също се нуждаят от достъп до психично здраве и психосоциална подкрепа, за да им помогнат да регулират емоциите си. Без тези жизненоважни ресурси случаите на домашно и сексуално насилие могат да се увеличат.

Пренаселеността също представлява заплаха за социалното и общностното сближаване. Хатай, една от най-засегнатите от земетресения провинции, също е един от най-старите и най-разнообразни градове в света. Различни общности са живели в хармония рамо до рамо в града от векове. През последното десетилетие той прие и много сирийци, бягащи от конфликт. Тъй като повече от половината от населението сега се нуждае от подслон, общностите на Хатай са принудени да живеят практически една върху друга и в резултат на това виждаме растящи разделения и напрежение между групите.

Както винаги, децата страдат най-много от това напрежение между общностите. Наскоро попитах 11-годишно момиче, Неслихан*, какво според нея е необходимо за създаване на хармония в общностите. Тя отговори: “Трябва да се научим да живеем заедно.”

Но надеждата е заразно чувство. И въпреки всички предизвикателства, виждаме как децата правят малки стъпки към възстановяването.

След земетресенията ние посещаваме деца в села в провинция Хатай и подкрепяме тяхното психично здраве и психосоциално благополучие чрез игри и дейности. В началото много деца не желаеха да участват или им беше трудно да участват. Въпреки това, по време на следващите посещения, започнахме да ставаме свидетели на постепенна промяна в техните нагласи. Повече деца започнаха да се присъединяват, водеха приятелите си и с нарастването на групата им стана по-удобно и игриво – просто отново бяха деца. Можете да видите облекчението по лицата на родителите им.

Една майка, Фатима* ни каза: “Няма училища или детски площадки, децата скучаят. Никой не дойде да играе с тях, освен вашия екип. Благодарение на вас детето ми може да забрави земетресението и да се почувства по-нормално, дори ако е само за няколко часа.”

Сега, 100 дни по-късно, замръзналото изражение, което първоначално видях на много детски лица, изглежда се размразява. Но трябва да помним, че възстановяването и възстановяването е процес, който отнема много месеци, ако не и години. Като се има предвид сериозността на бедствието и обширните щети по инфраструктурата и жилищата, които то причини, е вероятно много деца и техните семейства да продължат да изпитват стрес и скръб за години напред, докато се опитват да възстановят живота си.

Тъй като земетресенията от 6 февруари се издигат в дневния ред на световните новини, не трябва да забравяме, че катастрофата не само отне десетки хиляди животи и остави мнозина без покрив над главите им, но също така тласна психичното здраве на децата до критична точка и унищожи живота им. тяхното психологическо и социално здраве. Без подходящата подкрепа те могат да продължат да страдат години напред.

Гарантирането, че децата се чувстват отново в безопасност и се връщат към чувството за нормалност възможно най-скоро, е от решаващо значение за избягване на дългосрочни последици за тяхното здраве, благополучие и развитие. Можем и трябва да поставим децата в центъра на всяко усилие за възстановяване – колективното бъдеще на нашите общности зависи от това.

*Имената са променени, за да се защити поверителността на хората

Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.