Доклад: Съвременното робство е най-разпространено в Северна Корея и Еритрея | Новини за правата на човека

Северна Корея, Еритрея и Мавритания имат най-голямото разпространение на съвременното робство в света, според Глобалния индекс на робството за 2023 г., който показва „влошаване“ на ситуацията в световен мащаб от последното проучване преди пет години.

В доклада, публикуван в сряда, се казва, че около 50 милиона души „живеят в ситуации на модерно робство“ през 2021 г., което е увеличение с 10 милиона спрямо 2016 г., когато проблемът е измерен последно.

Цифрата включва около 28 милиона души на принудителен труд и 22 милиона на принудителен брак.

Разследването посочва, че ситуацията се влошава „на фона на нарастващи и по-сложни въоръжени конфликти, широко разпространено влошаване на околната среда“ и ефектите от пандемията на коронавирус, наред с други фактори.

Съставен от благотворителната правозащитна организация Walk Free, докладът определя съвременното робство като включващо „принудителен труд, принудителен брак или робство, дългово робство, принудителна търговска сексуална експлоатация, трафик на хора, подобни на робство практики и продажба и експлоатация на деца“.

Основният принцип на робството включва „систематично отнемане на свободата на човек“ – от правото да приема или отказва труд до свободата да решава дали, кога и за кого да се ожени.

По този критерий изолираната и авторитарна Северна Корея има най-голямо разпространение на съвременното робство (104,6 на 1000 души население), според доклада.

След нея се нареждат Еритрея (90,3) и Мавритания (32), която през 1981 г. стана последната страна в света, обявила наследственото робство за незаконно.

Десетте държави с най-голямо разпространение на съвременното робство имат някои общи характеристики, включително „ограничена защита на гражданските свободи и правата на човека“.

Много държави се намират в „бурни“ региони, преживяващи конфликти или политическа нестабилност, или са дом на голям брой „уязвими хора“, като например бежанци или работници мигранти.

Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт също попаднаха в челната десетка в световен мащаб, където правата на работниците мигранти бяха ограничени по системата кафала.

Другите 10 страни са Турция, “която приема милиони бежанци от Сирия”, Таджикистан, Русия и Афганистан.

Въпреки че принудителният труд е по-често срещан в страните с ниски доходи, той е „тясно свързан“ с търсенето от страните с високи доходи, според доклада, отбелязвайки, че две трети от всички случаи на принудителен труд са свързани с глобалните вериги за доставки.

В доклада се казва, че страните от Г-20 – съставени от Европейския съюз и 19-те най-големи икономики в света – в момента внасят стоки на стойност 468 милиарда долара, изложени на риск от принудително производство, спрямо 354 милиарда долара в предишния доклад.

Електрониката остава най-уязвимият продукт по стойност, следвана от облеклото, палмовото масло и слънчевите панели, в знак на нарастващо търсене на продукти за възобновяема енергия.

„Модерното робство прониква във всеки аспект на нашето общество. То е изтъкано през дрехите ни, осветява електронните ни устройства и етикетира храната ни“, каза Грейс Форест, основател на групата.

“Модерното робство по същество е проява на прекомерно неравенство. То е огледало на властта, отразяващо кой във всяко общество я има и кой не.”